Повечето мъже, диагностицирани с рак на простатата, могат да отложат агресивното лечение за известно време, без това да се отрази на шансовете им за преживяемост, разкрива ново изследване на британски учени от Оксфорд.

Пациентите в проучването проследяват заедно със своите лекари туморите на простатата, които попадат в категорията нисък до умерен риск – метод, известен като активен мониторинг.

По този начин те намаляват риска от сериозни усложнения като например инконтиненция (изпускане на урина) и еректилна дисфункция, които настъпват понякога след провеждане на лечение. В същото време обаче мъжете не са по-застрашени от смърт от онези, които са се подложили на операция за премахване на простатата или на хормонална/ лъчетерапия.

„Ако сте диагностицирани с рак на простатата, най-важно е да не губите самообладание и да отделите нужното време, за да вземете правилното решение как да продължите оттук нататък“, казва водещият автор д-р Фреди Хамди, професор по хирургия и урология към Оксфордския университет.

Активният мониторинг не е препоръчителен при пациенти с високорисков тумор. От такъв страдат близо 15% от мъжете с рак на простатата и за тях е задължително да започнат лечение възможно най-рано. За всички останали в повечето случаи е напълно достатъчно да наблюдават как се развива болестта.

Д-р Самюъл Хейууд, уролог онколог от клиника Cleveland в Охайо, смята, че най-голямото предимство на активния мониторинг е неговата безопасност.

Заключенията от проведеното изследване бяха представени през март на годишната конференция на Европейската урологична асоциация в Милано, Италия, а в списание New England Journal of Medicine е публикуван анализ на данните.

Ракът на простатата – често срещан и обикновено нискорисков.

В повечето случаи ракът на простатата прогресира много бавно. Първите по-силно изразени симптоми се появяват най-рано 10 години след образуването на тумора в простатата.

Двадесетгодишното проучване потвърждава казаното от много лекари през годините: Обикновено ракът на простатата, който е открит с кръвен тест, измерващ нивата на протеина PSA (простатно-специфичен антиген), не се проявява до края на живота на пациента и не налага провеждането на лечение.

Д-р Оливър Сартър, който е медицински директор на Центъра за ракови заболявания Tulane, отбелязва, че през последните 20 години диагностиката на рак на простатата бележи сериозен напредък. Той допълва, че мъжете, включени в изследването, са били в ранна фаза на болестта, като при повечето туморът е бил нискорисков.

Благодарение на познатите ни днес инструменти, включително ЯМР и генетични тестове, лекарите са по-прецизни в диагнозата и в назначаването на подходяща терапия.

Когато пропускането на лечението е по-доброто лечение.

Стартът на изследването е поставен през 1999 г., когато скринингът за проследяване на простатно-специфичния ген (PSA тест) вече е въведен и се прилага масово. Все повече специалисти дори насърчават пациентите над 50-годишна възраст да се изследват профилактично веднъж в годината.

PSA тестът е чувствителен, но не е специфичен. PSA нивата могат да се повишат не само при рак, но и при инфекция, сексуална активност и дори докато човек кара велосипед. За да се установи каква е причината за покачването в конкретния случай, е нужно да се извърши образна диагностика и биопсия, което често се оказва напълно излишно. „Средно 30% от хората с високи нива на антигена са болни от рак на простатата, като повечето от тях не се нуждаят от лечение“, твърди Сартър.

84% от диагностицираните мъже нямат полза от провеждания скрининг, защото болестта не е опасна за тях.

Според други проучвания 1-2 от петима пациенти с рак на простатата се подложени на лечение, от което не се нуждаят. Негативните последици от него са научно доказани: инконтиненция (изпускане на урина), еректилна дисфункция, понижено либидо, тревожност и депресия.

Затова днес компетентните органи настояват за индивидуален подход и съветват мъжете между 55 и 69 години да се подлагат на периодични PSA тестове след внимателно претегляне на рисковете и ползите, заедно със своя лекар.

Експерти дори са на мнение, че след 70-годишна възраст изследването на PSA нивата е ненужно.

Терапията не влияе на преживяемостта

Клиничното изпитване обхваща над 1600 души от Великобритания, диагностицирани с рак на простатата в периода 1999 г. – 2009 г., без метастази в други части на тялото. В самото начало те са разпределени на случаен принцип в следните три групи: активен мониторинг (кръвни тестове за проследяване нивата на антигена), лъчетерапия (хормонални блокери и лъчетерапия с цел свиване на тумора) и простатектомия (премахване на простатата).

Състоянието на почти всички участници се следи в продължение на 15 години. До 2020 г. 45 мъже, или 3% от общия брой, са загубили живота си вследствие на рак на простатата.

Изчисленията разкриват, че доброволците от групата на активния мониторинг са по-застрашени от метастази и прогресиране на заболяването. При почти 9% от тях се появяват метастази, докато в другите две групи делът на мъжете е 5%. Д-р Трок пояснява, че макар да не повлиява на общата им преживяемост, разпространението на рака е усложнение, което не бива да се подценява. То може да причини силна болка на пациента и да наложи провеждането на агресивно лечение.

В същото време активното наблюдение има някои важни положителни ефекти върху участниците, в сравнение с оперативната намеса или лъчетерапията.

Негативни последици за здравето от провеждането на агресивно лечение
След 12-годишно проследяване учените откриват, че един от 4-5 души, претърпели простатектомия, са принудени да използват поне една абсорбираща превръзка дневно, тъй като страдат от инконтиненция. Броят им е два пъти по-висок, отколкото в другите групи, твърди д-р Джени Донован от Университета на Бристол.

Провеждането на лечение често се отразява негативно и на сексуалната функция на мъжа. Д-р Донован споделя, че е напълно нормално либидото да отслабва с напредването на възрастта, но изследователският екип забелязва разлики в зависимост от формата на провежданото лечение.

Пациентите с премахната простата например се оплакват от понижено либидо много преди всички останали. При мъжете, които са подложени на лъчетерапия, сексуалната функция преминава през три фази – отслабване, възстановяване и отново отслабване, докато при хората от групата на активния мониторинг се наблюдава постепенно отслабване на либидото.

Д-р Джени Донован обобщава: „Вярно е, че има и други, по-нови видове терапия като интензивномодулираната радиационна терапия, брахитерапията и робот асисистираната хирургия, но резултатите показват, че ефектът от тях не е много по-различен.“

Учените призовават пациентите и техните лекари да вземат под внимание предимствата и недостатъците, изтъкнати в настоящото изследване, когато избират метод на лечение. 

Източник: Most men with prostate cancer can avoid or delay harsh treatments, long-term study confirms: https://edition.cnn.com/2023/03/11/health/prostate-cancer-surveillance-survival