Как протича един преглед на дете, за да го диагностицирате?

Първото нещо, което насочва е шумът вън в чакалнята. Обичайно е децата с аутизъм да са по-шумни.

По време на преглед обикновенно извършвам 2 неща едновременно – докато задавам въпроси на родителя и записвам отговорите, следя поведението на детето -дали е спокойно или хиперактивно. Отношението му към родителя,  как се обръща към него, когато го повикат, дали го поглежда или не, дали търси успокоение у него или не, каква е реакцията към команди на родителя. 

След това наблюдавам по какъв начин детето играе, дали е монотонен. Когато им дадеш кубчета, те често ги нареждат на верижка, а не строят кули или къщички. Когато им дадеш количка или влакче, вместо да го бутат, да издават звуци, да се вживяват в играта, те започват да въртят гумите, да оглеждат отстрани, да го ближат, да го миришат. Това не е функционална игра. Когато им дадеш книжка,  те често нямат интерес или започват да я разглежда под различен ъгъл или да я галят, миришат, лапат или хвърлят.

Сменям с друга игра, за да видя какъв е интересът към новото. Обикновено аутистите не обръщат внимание на новата игра, след като са свикнали със старата.

В България вече има достъпно за всеки родители приложение за смартфон, което показва дали детето е с повишен риск за аутизъм.

„M- CHAThat“ е най-често използваният в света скрининг за аутизъм. Преведен е на български от психоложката доц. д-р Севджихан Еюбова. Всеки родител може да си го свали от Google Play на смартфона и да го приложи да на неговото дете.

На 24 месеца симптомите са достатъчно ясни. Това е най-подходящото време за поставяне на диагноза, за да има време за рехабилитация.

– Какво е лечението и има ли такова, дори и да е напреднала медицината?

Аутизмът няма излекуване. Не може да дадеш нещо на детето и то повече да не е аутист.

Децата остават с някакви дефицити до живот. Лечението се състои предимно от педагогически методики.

Те трябва да бъдат основани на развитието на детето. Тоест, да се упражняват неща, които обичайно би трябвало да прави на възрастта, на която е. Има логическа последователност на задаването на нови задачи и е важно да бъдат „натуралистични“, т.е. свързани с ежедневието и обичайната среда на я живот на детето.

В терапевтичното поведение практиката е разделена  в две отделни сфери:

Едната е на научно познание и препоръки, базирани на доказателства, а другата е сферата на родителски практики и методики с голяма популярност и недостатъчна доказателственост.

Целта е да се подобри комуникацията, а не само речта.

Целта е детето да те погледне в очите, да се поинтересува от тебе, да започнеш някакво взаимодействие с него. Когато му подаваш кубче, то да ти дава кубче – реципрочност. След това да да започнеш да обогатяваш тази игра. Първо кубче, след това топка, след това нещо друго. Тоест, да става все по-интересно, да не губи интерес. Тези упражнения могат да станат и с деца, които не са вербални.

Има  система за комуникации с картинки. Също са важни логопедичните практики, но преди да се появи речта трябва да постигне желание за комуникация. Децата с аутизъм не комуникират с другите не защото не могат, а нямат желание. Те не разбират света около себе си и са го изолирали.

С успех използвам какпки на д-р Бах / Клемастис, хомеопатия / Стафизагрия, Нукс, комбинации от Шуслерови соли, фитотерапия

При желание можете да посетите Кабинета по нетрадиционна медицина и хомеопатия в София. ул. „Здраве“ №4 Медицински център „Майчин дом“.

телефон за връзка: 0889281233 д-р Владимир Сугарев

Има и много тежък аутизъм, който се изразява в нулев контакт със света. Те често стават агресивни за другите и за себе си. Там вече се иска много сериозна психиатрична подкрепа и заведения, които могат да своевременно да консултират и лекуват.

В заключение, аутизмът поставя на изпитание родителската интелигентност, мотивация и устойчивост. Той е предизвикателство и за обществото като цяло с оглед приемането на тези деца и осигуряването на адекватно обучение и социализация.

От друга страна, добре е всеки от нас да е на 10% да е аутист, за да живее собствения си живот, а не живота на другите.