Първите думички безспорно са повод за радост и вълнение на много родители. А късното проговаряне е все по-често срещан факт в последно време, като причините са многостранни.
Разбира се, когато говорим за деца, всичко е строго индивидуално. Но все пак бихме могли да определим няколко фази, с уговорката, че всяка една от тях е приблизителна.
Около 6-тия месец бебетата започват да „сричкуват“ – повтарят в една дума едни и същи срички, което звучи като „мамамамама“ или „тататата“, но не бъркайте това с „мама“ и „тата“.
До края на първата годинка детето трябва да може да използва гласа си, за да казва някакви неща, независимо какви са те. Дали ще посочи предмет и ще каже „ъ“, или ще нарича топката с „то“, в този период то трябва да показва неща и да ги назовава по някакъв начин.
Между 12 и 18 месеца децата би трябвало да имат някакъв, макар и бегъл, речеви запас. Той може да се състои от 20-тина думи, но все още да няма изречения.
Около навършване на 2-годишна възраст се очаква въпросните названия да могат да се съчетават по определен начин – например по 2 думи в изречение.
Обикновено момиченцата по-бързо проговарят, както и ако детето е второ, трето и т.н.
Измисляйте и се информирайте за игри, стимулиращи детето да вербализира предметите. Хубав начин е кърменето, ако го кърмите по-дълго време. Не му подавайте веднага това, което ви е посочило, че иска, за да го стимулирате да му каже названието.
Ако някой в ранната възраст на детето е установил, че то има къса юздичка под езика или високо небце, е добре по-рано да се консултирате с логопед. Не се колебайте да се обърнете към специалист дори и при най-малкото притеснение от ваша страна.