Току-що проходилият малчуган, още нестабилен, но пък ентусиазиран и много енергичен, подскача на леглото. Всеки скок го приближава до ръба и хоп, пада направо на глава на пода. Вие също подскачате от мястото си и… какво трябва да направите сега?
Малките деца имат по-големи и по-тежки глави, спрямо тялото си, поради което често падат именно така, че да ударят главата си. Почти винаги това няма никакви последствия и отминава бързо, но понякога може да бъде опасно и изисква правилни действия.
По-малките деца падат по-често, тъй като са по-нестабилни и все още нямат добра координация. За щастие обаче, те все още извършват по-еднообразни дейности и рядко биват оставяни без надзор. По-големите деца са по-умели, в следствие на което могат по-лесно да се качват на високо или да предприемат рискови дейности. Те удрят главите си по-рядко, но ударите може да са тежки и не бива да се подценяват.
За падане от високо говорим, когато падането е от височина, по-голяма от собствената височина на пострадалия. Когато дете е паднало от високо или е претърпяло удар с висока скорост (автомобилна катастрофа, падане от движеща се люлка или колело, например), винаги трябва да се подозира увреждане на главата и гърба, независимо дали е ударило челото, тила или слепоочието си. При удара е възможно да се получи сътресение на мозъка или мозъчен кръвоизлив, който да доведе до притискане на мозъка.
В случай на мозъчно сътресение, детето може да е замаяно и временно неадекватно, да има главоболие и гадене и дори да не помни какво се е случило, но скоро след това започва подобрение в състоянието му и неразположенията намаляват и изчезват.
При мозъчния кръвоизлив, в началото детето може да бъде напълно адекватно и да изглежда добре, но с времето се появяват нарушения на съзнанието, дезориентация, двойно виждане, повръщане, затруднения в говора и движенията, гърчове.
При падане на детето от високо, не реагирайте импулсивно и прибързано. Първо проверете дали е безопасно да се доближите. След това проверете дали детето е в съзнание – дали реагира на повикване и внимателно потупване по раменете (много малките бебенца трябва да се потупват отдолу по стъпалото). Припомнете си, дали е реагирало и проплакало, или е извикало веднага след удара.
Ако детето не реагира и не се движи, незабавно проверете дали диша и имайте готовност да извършите сърдечен масаж и обдишване. Ако диша нормално, но е в безсъзнание, поддържайте свободни дихателните му пътища, не го размествайте и се обадете на тел. 112 за линейка. Ако сте обучени правилно, обърнете детето настрани по такъв начин, че главата, врата и гърба да остават на една линия и да няма усукване и разместване. Проверявайте, дали детето диша на всяка минута, докато пристигне линейката.
Ако има открита рана, спрете кръвотечението и при възможност го завийте и подложете отдолу дреха, за да запазите телесната топлина.
В случай, че детето е в съзнание, най-вероятно то ще плаче силно и дълго. Огледайте го за външни наранявания, подувания, деформации, кръвотечение от носа и ушите. Окажете първа помощ за раните и го успокойте, по възможност без да го местите, докато не се убедите, че всичко е наред. Ако детето е по-голямо, разпитайте го, за да установите, дали си спомня и дали е адекватно. Ако имате подозрение за увреждане, инструктирайте го да не се движи, стабилизирайте го и се обадете на тел. 112.
При по-малките деца, които не могат да бъдат проверени по този начин, наблюдавайте поведението и незабавно потърсете медицинска помощ, ако в следващите часове или дори дни детето прояви отклонения от нормалното си състояние – не се храни или повръща или е прекалено отпуснато и апатично или пък е превъзбудено и плаче много, както и ако забележите проблеми с равновесието и координацията.
Малчуганите неминуемо ще падат и ще се удрят докато порастват и опознават света, а родителите трябва да запазим спокойствие, но и да бъдем бдителни и подготвени да действаме правилно при нужда.