По материали в Интернет

🔵Етиологичното лечение на инфекциозните болести включва две големи групи медикаменти – химиотерапия с антибактериални, антивирусни и антимикотични средства, и имунотерапия;

🔵Антибиотичното лечение е ограничено в различна степен от създадената резистентност на редица микроорганизми и от различни странични явления.

🔵Специфичните противовирусни средства, основно използвани срещу респираторните (грипни вируси, SARS-CoV-2) и херпесните вируси, могат да демонстрират резистентност.

🔵Това налага нови подходи за лечение и повлияване на инфекциозните заболявания;

🔵Тези подходи в лечението включват приложението на имуномодулаторните терапии, които са насочени към гостоприемника, а не толкова към патогена;

🔵Те представляват терапевтични субстанции, които се използват с цел промяна на имунния отговор;

🔵Едно от най-проучените и доказали своето действие лекарствено средство за имуномодулация е Изопринозин (Инозин Ацедобен Димепранол, ИАД);

🔵Той действа в ранната фаза на инфекцията чрез нормализиране на недостатъчния или увреден клетъчно-медииран имунитет;

🔵Клинични проучвания представят механизмите, по които Изопринозин     възстановява потиснатия и/или увреден клетъчен имунитет, и баланса му с хуморалния имунитет;

🔵Медикаментът е показан при лечение на множество вирусни инфекции;

🔵Класическото приложение на Изопринозин е в доза 50 мг/кг при възрастни или 1 мл/кг при деца. Обикновено при възрастните дозата е 3 пъти х 1 гр. дневно (за 60-70 кг т.т.), до максимум 4 гр/дн.

🔵Продължителността на терапията при остри инфекции е 7 до 14 дни, но е възможно и по-дълго лечение при необходимост;

🔵При хронични заболявания Изопринозин може да се прилага месеци и дори години;

🔵Може да се използва и профилактично при съответната епидемична обстановка;

🔵Терапията на зачестилите случаи на деца с инфекциозна мононуклеоза включва три основни принципа: 1) Режим, 2) Диета и 3) Лекарствено лечение с Изопринозин, НСПВС, антихистаминови средства, витамин С, хепатопротектори, когато се налага. Нерядко се стига до приложение на антибиотици, но само когато имаме сигурни доказателства за насложена бактериална флора. За предпочитане са макролидите, поради широкия им спектър.

IAD-abstract-final-arvi-campaign-EWO-BG-01978