Нежеланите мисли се контролират трудно. Колкото по-важно за нас е да избягаме от тях, толкова по-натрапчиви стават те.

В своите „Зимни бележки за летни впечатления“ Достоевски пише: „Направете следния експеримент: опитайте да не мислите за бели мечки. Ще видите, че колкото повече се стараете, толкова по-бързо се проваляте и белите мечки са непрекъснато в главата ви.“

Експериментът с белите мечки само доказва как съзнателните ни опити да потиснем дадена мисъл водят точно до обратното. През 80-те години на миналия век психологът Даниел Вегнер провежда серия от петминутни експерименти, по време на които участниците трябва да не мислят за бели мечки и, ако това все пак се случи, да натиснат звънец. Оказва се, че колкото повече се стараят, толкова по-често натискат звънеца, защото не успяват да прогонят мисълта.

Как тогава да ги прогоним? Според ново проучване на Фрадкин и Елдър единственият начин е да не им позволяваме да ни завладеят. Проактивното поведение е ключът към контролирането на неприятните мисли, смятат двамата експерти. Изследването е публикувано на 14.07.2022 г. в авторитетното списание „PLOS Computational Biology“.

Чрез изчислителен анализ Исак Фрадкин и Еран Елдър сравняват ефективността на реактивния и проактивния когнитивен контрол и установяват, че вторият е много по-успешен, когато искаме да потиснем неприятните мисли.

Реактивният когнитивен контрол се състои в отхвърлянето и заместването на дадена мисъл едва когато тя вече е достигнала до съзнанието ни. За разлика от него, проактивният има за цел да не позволи това. Повечето участници в проучването на Фрадкин и Елдър прибягват до реактивния когнитивен контрол, което означава, че се опитват да прогонят неприятната мисъл, след като вече е достигнала до съзнанието им.

Според теорията за ироничните процеси на Вегнер колкото повече се борим с нежеланите мисли, толкова по-упорити стават те. Затова е по-разумно да подходим стратегически и да надхитрим самите себе си, като се доверим на някои наши изпълнителни функции и на въображението си.

Преповтаряте ли отново и отново негативните ситуации в ума си, чувствайки се обсебени от преживяването? Известен като руминация или мисловно предъвкване (от англ. ruminate – преживям), този процес наподобява повредена плоча.

Какво може да се направи, за да се спре този процес на предъвкване
Ето някои съвети, които могат да помогнат:

1. Идентифицирайте мисълта или страха
   Какъв е най-големият ви страх? Може би се страхувате да не бъдете уволнени или да не изглеждате глупаво в очите на другите? Воденето на дневник може да бъде чудесен начин да си изясните коя мисъл стои в основата на този страх.
2. Помислете за най-лошия сценарий
   Знаем, че звучи като ужасно предложение, но всъщност ние често можем да се справим с най-лошия сценарий, а това отнема силата на първоначалната мисъл. Задайте си два въпроса:

Кое е най-лошото нещо, което може да се случи?
Мога ли да се справя с това?
Най-вероятно отговорът на последното е „да“. Не забравяйте, че понякога най-големите трудности в живота ни могат да се превърнат в най-сигурен повод за успех.

3. Пуснете това, което не можете да контролирате
   Запитайте се: „Какво мога да променя, ако въобще има такова?“. Ако не можете да промените ситуацията, пуснете я. Съставете списък с малки цели и направете необходимите промени.
4. Погледнете на грешките като възможност да се поучите
   Според Дейвид Бърнс, доцент в Университета в Станфорд, най-бързият начин за успех е да се проваляте отново и отново. „Например случи се да закъснея 30 минути за интервю. Не получих тази работа и станах много самокритичн относно закъсненията си. Всеки път, когато правите грешка, научавате нещо ново“.
5. Планирайте време, в което да се тревожите
   Планирайте 20 до 30 минути на ден, в които да се притеснявате, и се възползвайте максимално от тях. Това позволява да имате време и място да помислите за всичките си най-големи несигурности, докато ги държите в границите на определен период от време. .
6. Пълноосъзнателност
   Толкова време прекарваме в мисли за минали грешки или в притеснения за бъдещи такива, че рядко сме тук и сега. Например запитайте се какво чувате, чувствате, помирисвате, виждате и вкусвате. Това може да ви върне тук и сега. Вниманието е важно умение, когато забележите, че умът ви се скита, внимателно го насочете обратно към настоящето.
7. Физически упражнения
   Излизайте на разходка. Промяната в пейзажа може да наруши натрапливите мисли и да Ви даде нова перспектива.

8. Опитайте с хомеопатия, Шуслерова терапия, или с цветните есенции на д-р Бах
Ако руминацията се намесва в живота ви и ви пречи, то потърсете помощ. Консултирането е чудесен начин да се справите след напътствията на специалист.

Заповядайте в кабинета по нетрадиционна медицина в София ул.“Здраве“ №4 Медицински център „МАЙЧИН ДОМ“ тел. 0889 28 12 33 д-р Владимир Сугарев