Проф. д-р Георги Попов, дм, д-р Елена Драгушева
Отделение по Инфекциозни болести, УМБАЛ „Софиямед“, София

* Статията е публикувана в брой 2/2022 на списание MedInfo (вижте прикачения файл)

РЕЗЮМЕ

Въведение: През 2020-2022 г. мащабното разпространение на инфекцията със SARS-CoV-2 се превърна в глобален здравен проблем. Целта на настоящата статия е да представим собствени данни и опит при лечението на пациенти с COVID-19.

Материали и методи: За периода от септември до декември 2021 г. беше извършено ретроспективно проучване на хоспитализирани и амбулаторни болни с COVID-19.
Диагнозата беше потвърдена чрез RT-PCR тест за COVID-19 от назофаринкс и орофаринкс.

Резултати: За четиримесечен период бяха проследени 949 пациенти с лабораторно потвърдена инфекция със SARS-CoV-2. Средната установена възраст сред пациентите беше 37 г., като основната част попадат във възрастовия диапазон 29-59 г. Женският пол превалира, като 422 (44%) от пациентите бяха мъже, а 527 (56%) – жени. Към комплексната конвенционална терапия за COVID-19 в началото на заболяването е добавен и прием на Инфлуцид в стандартна дозировка. В края на 14-дневния период от лечението с Инфлуцид при 97% от пациентите настъпва подобрение, като 390 от тях (41%) са без никакви оплаквания.

Дискусия: Получените резултати от проследяваните пациенти с COVID-19, споделени в настоящото проучване, още веднъж потвърждават високата ефективност на приложената комплексна терапия с включен Инфлуцид като антивирусно средство в ежедневната практика.

Ключови думи: SARS-CoV-2, COVID-19, Инфлуцид.

ВЪВЕДЕНИЕ

В условията на продължаваща пандемия със SARS-CoV-2 и справяне с многобройните последствия от нея, едно от които са усложненията в краткосрочен и дългосрочен план,
продължават да се търсят ефективни решения за контролиране на глобалното разпространение на заразата. Терапевтичните подходи изискват както бързо и ефективно лечение на типичните за COVID-19 симптоми и цялостно овладяване на състоянието, така и предотвратяване на усложненията, а с това и ограничаване на необходимостта от прекомерната употреба на антибиотици, кортикостероиди и други не толкова щадящи средства. Темата за свръхупотребата на антибиотици се превърна в една от критично важните за българския здравен сектор, след като в края на 2021 г. Световната здравна организация изнесе изключително тревожни за България данни. Според тях 70%  от българите, заразени с COVID-19, са имали включен поне 1 антибиотик в терапията си, а едва в 7% от случаите той е бил наложителен заради настъпили усложнения. На фона на всички страни от Европейския съюз, където се прилага предимно етиологично и патогенетично лечение на COVID-19, страната ни е единствената, която за последните 2 години е отбелязала ръст на употребата на антибиотици с 30%.

Това за пореден път потвърждава необходимостта от преосмисляне на прилагания терапевтичен подход при пациентите с COVID-19. С не по-малко значение е и включването на терапевтични решения с потвърдена ефективност и безопасност, които действат не само етиотропно, но и на патогенетично ниво. 

Такива лекарства отговарят на още няколко изисквания – има голям опит с употребата им, правилна оценка на данните за лекарствени взаимодействия и други аспекти на
фармакологичната безопасност в общата популация и в специфични категории, включително при деца.

От 18 години Инфлуцид успешно се прилага за лечение на грип и други ОРВИ – както самостоятелно, така и в комплексното лечение на същите заболявания. От началото на пандемията от COVID-19 той е и част от комплексната терапия на тази инфекция, прилагана от водещи клиники и специалисти в страната.

Инфлуцид е подходящо и обещаващо терапевтично решение в ежедневната практика, имайки предвид комбинацията от потвърдена антивирусна активност срещу широк спектър от респираторни вируси¹, цитопротективното действие², способността да повлиява патогенетичния процес (имуномодулиращ и противовъзпалителен ефект)^3,6,
както и благоприятният профил на безопасност^5,9.

Медикаментът има силен противовъзпалителен ефект и доказано допринася за намаляване на проявите на интоксикационния синдром (повишена телесна температура, адинамия, нарушения на апетита и съня, раздразнителност, изпотяване, главоболие и мускулни болки) и на катаралния синдром (възпалено гърло, кашлица, ринит, пресипналост), характерни за ОРВИ с различна етиология⁹.

МАТЕРИАЛИ и МЕТОДИ

Пациенти

Представяме амбулаторни и хоспитализирани пациенти с инфекция със SARS-CoV-2 за периода от 1 септември 2021 г. до 31 декември 2021 г. За посочения период са лекувани 949 лица с лабораторно потвърдена диагноза COVID-19 в 38 населени места в България. При всички пациенти диагнозата беше поставена въз основа на положителен резултат от RT-PCR тест за COVID-19 от назофаринкс и орофаринкс.

Събиране на информация

От електронните медицински досиета на пациентите беше извлечена информация за техните демографски характеристики, клинични симптоми, клинико-лабораторни изследвания, образни изследвания и терапия.

Статистически анализ

Статистически анализ се извършваше чрез Excel 2007 (Microsoft, Redmond, Washington, USA) и SPSS Statistics 19.0 (IBM Corp., Armonk, New York, USA). P-value < 0.05 се считаше за статистически достоверно.

РЕЗУЛТАТИ

Демографска характеристика

За периода от 1 септември 2021 г. до 31 декември 2021 г. бяха лекувани 949 пациенти с лабораторно потвърдена инфекция със SARS-CoV-2, когато доминиращ в страната ни бе вариантът Делта. Средната установена възраст на пациентите беше 37 (1-83) г., като основната част (69%) бяха във възрастовия диапазон 29–59 г. Женският пол превалира, като 422 (44%) от пациентите бяха мъже, а 527 (56%) – жени.

Най-честите клинични оплаквания при първоначалния преглед включват характерните симптоми на COVID-19 – фебрилитет, кашлица, задух/умора, опресия в гърдите, ставни/ мускулни болки, главоболие и др. В края на двуседмичния период на боледуването водещият симптом продължава да бъде кашлицата, следвана от задух/умора. 

Лечение

Проведено е комплексно лечение с индивидуализиран подход. Най-често употребяваните медикаменти бяха етиологични (Remdesivir, Regkirona, Ronapreve), антибактериални (цефалоспорини, макролиди), реконвалесцентна плазма, глюкокортикостероиди (Метилпреднизолон, Дексаметазон), антикоагуланти (хепарин или нискомолекулярни хепарини), симптоматични (температуропонижаващи, антитусивни).

Към комплексната конвенционална терапия за COVID-19 в началото на заболяването е добавен и прием на Инфлуцид в дозировка по 1 табл. на всеки час до 12 табл. на ден при възрастните и по 1 табл. на всеки 2 часа до 8 табл. на ден при децата до 12 г. в острата фаза на заболяването (4 дни), след което 3 х 1 табл. дневно за деца и възрастни за още 10 дни.

По време на лечението, включващо Инфлуцид, се открояват следните тенденции:

Най-бързо и в най-голяма степен се повлиява фебрилитетът. При по-голямата част от болните той е бил в рамките на първите 2-4 дни, а само при 131 души (14%) е продължил 5 дни. Следващите най-ефективно повлияни оплаквания са ставни/мускулни болки и главоболие.

Само при 44% от болните, лекувани с комплексна терапия, включваща Инфлуцид, се е наложило антимикробно лечение.

В края на 14-дневния период при 97% от пациентите настъпва подобрение, като 390 от тях (41%) са оздравели дефинитивно.

ДИСКУСИЯ

При обследването установихме средна възраст сред хоспитализираните лица 37 г., като се забелязва незначителен превес на женския пол сред заболелите. Както показват
данните от по-ранни изследвания, споделените от настоящото проучване резултати още веднъж потвърждават високата ефективност на приложената комплексна терапия с включен Инфлуцид като антивирусно средство в ежедневната практика, което:

• Намалява нуждата от прием на симптоматични средства, значително скъсява продължителността на инфекцията и има изключителен профил на поносимост и безопасност (също доказано в международни, рандомизирани, контролирани клинични проучвания)⁹.
• Има специфична антивирусна активност срещу широк спектър грипни вируси и също така е активен срещу редица РНК- и ДНК-съдържащи вируси на ОРВИ (РНК- вируси: грип, парагрип, коронавирус, вирус на Денга, ДНК-вируси: аденовирус, херпесни вируси тип I и II)¹.
• Има свойствата да предпазва клетките от патогенното действие на грипните вируси и други причинители на ОРВИ (цитопротективно действие)².
• Не повишава токсичността на антипиретичните лекарства на основата на ибупрофен и ацетаминофен, широко използвани по-специално в педиатрията,
  и предпазва клетките от патогенното влияние на токсичните дози на редица антивирусни лекарства (Ремантадин, Умифеновир)⁵.
• Инфлуцид, наред с другите си фармакологични свойства, е индуктор на интерферон с активност, сравнима с най-често използваните синтетични лекарствени продукти³.

Въз основа на това, че съчетава антивирусна активност, цитопротективно действие, способност да повлиява патогенетичното развитие (имуномодулиращ и противовъзпалителен) ефект, както и благоприятен профил на безопасност, Инфлуцид може да бъде неизменна част от успешната терапия на грипни и други респираторни вирусни инфекции като COVID-19.