„Детето ми е хиперактивно!“, „Със сигурност има дефицит на вниманието“, „Аз му казвам нещо, а то не слуша“ – колко често чувате тези думи от родители не само на детската площадка, но и навсякъде.

Когато децата са невнимателни, твърде енергични, действат импулсивно, и това се случва твърде често, започваме да си задаваме въпроса дали детето ни няма синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност? Или просто неглижираме проблема с думите „Ами то е дете! Нормално!“

СДХВ, или синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност е медицинско състояние. Човек със СДХВ има разлики в развитието на мозъка и мозъчната активност, които засягат вниманието, способността да седи неподвижно и самоконтрола. Синдромът може да окаже влияние на живота на детето в училище, у дома и в изграждането на приятелства.

Затова събрахме за вас цялата полезна информация по темата, за да обърнем внимание в полза на децата ни. Да успокоим онези от вас, които мислят, че детето им е хиперактивно, а всъщност просто е енергично, и да насочим всички други родители, които биха могли да подобрят качеството на живот на своите деца, стига да разберат навреме, че децата им имат СДХВ:

Какви са признаците на СДХВ?

Всички деца понякога се затрудняват в това да концентрират цялото си внимание в нещо – да слушат и следват указания, да седят неподвижно или да чакат реда си. Но за децата с този синтром трудностите са по-чести и сякаш истинско предизикателство.

Децата със СДХВ могат да показват признаци във всяка или всички тези области:

• Невнимателни са: Деца, които са невнимателни (лесно се разсейват), имат проблеми с фокусирането на вниманието си, съсредоточаването и довършването на дадената им задача. Те може да не слушат добре указанията, може да пропуснат важни подробности и може да не завършат започнатото. Те могат да се улисат или да се бавят твърде дълго време в случването на задачата. Може да изглеждат разсеяни или забравящи и да загубят представа за времето и изобщо за това какво трябва да направят.
• Хиперактивни са: Децата, които са хиперактивни, са нервни, неспокойни и лесно се отегчават. Може да им е трудно да седят неподвижни или да останат тихи, когато е необходимо. Те могат да прибързват с изпълнението на поставената им задача и да направят грешки от невнимание. Без да искат, те могат да действат по начини, които смущават другите.
• Импулсивни са: Децата, които са импулсивни, действат твърде прибързано, преди да помислят за последствията. Те често прекъсват околните, могат да бутнат някой или да сграбчат даден предмен и им е трудно да чакат. Правят често неща, без да искат разрешение, взимат неща, които не са техни, действат по начини, които са рисковани.Трудно овладяват емоциите си, които често са прекалено интензивни за дадена ситуация.

Понякога родители и учители забелязват признаци на СДХВ, когато детето е много малко. Но е нормално малките деца да са разсеяни, неспокойни, нетърпеливи или импулсивни – тези неща не винаги означават, че детето има СДХВ.

Вниманието, активността и самоконтролът се развиват малко по малко, докато децата растат. Децата учат тези умения с помощта на своите родители и учители. Но някои деца не стават много по-добри в това да обръщат внимание, да се установяват на едно място, да слушат или да чакат. Когато всички тези проявления в поведението продължат и започнат да създават проблеми в училище, у дома и в комуникацията им с околните, може да става дума за синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност.

Какво причинява този синдром?

Не е ясно какво причинява мозъчните различия на синдрома. Има убедителни доказателства, че синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност се предава предимно по наследство. Много деца, които имат СДХВ, имат родител или роднина с него. Децата също могат да бъдат изложени на по-голям риск от това, ако са родени преждевременно, изложени са на токсини от околната среда или майките им са употребявали наркотици по време на бременност.

Да разбием този мит!

СДХВ не се причинява от твърде много време пред екрана, лошо родителство или прием на храни с високо съдържание на захар.

Как се диагностицира СДХВ?

Ако смятате, че детето ви има дефицит на вниманието и е хиперактивно, първото нещо, което трябва да направите, е да говорите с педиатъра на детето си. Той ще му направи обстоен преглед и едва след това може би ще ви насочи към педопсихиатър, невропедиатър, психиатър или невролог.    

Поставянето на диагнозата не е лесно, тъй като подобни симптоми се демонстрират от доста лица. Не съществува билогичен тест за доказване на СДВХ. Разчита се основно на диагностика според клиничната картина. За нейното допълване се използват и данни, събрани от родителите и преподавателите на детето.

За доуточняване на диагнозата биха могли да бъдат направени тестове за изследване на вниманието, психомоторни тестове, езикови тестове, тестове за изследване на интелектуалните способности.    

!!! За поставянето на диагнозата е важно да се знае, че симптомите на хиперактивност, импулсивност и дефицит на вниманието би трябвало да са демонстрирани с постоянство, честота и интензивност. Те би трябвало да са налице най-малко от шест месеца и да се проявяват в повече от една среда – например в училище И в къщи. Освен това, симптомите трябва да са засегнали училищните умения или социалното функциониране на детето.

Как се лекува СДХВ?

Лечението обикновено включва:

• Лекарства: Те активират способността на мозъка да обръща внимание, да забавя и да използва повече самоконтрол.
• Поведенческа терапия: Терапевтите могат да помогнат на децата да развият социални, емоционални и умения за планиране, които обикновено изостават като умения, ако детето има СДХВ.
• Коучинг: Чрез коучинг родителите научават най-добрите начини да реагират на поведенчески проблеми, които са част от синдрома.
• Училищна подкрепа: Учителите могат да помогнат на децата да се справят добре и да се наслаждават повече на училищните дейности.
• Нетрадиционна терапия и хомеопатия – смучене на хомеопатични медикаменти под контрол на родител. Прием на капки цветни есенции на д-р Бах за промени в психо-емоционалното състояние.

Правилното лечение помага за подобряване качеството на живота на хората със синдрома. Родителите и учителите могат да научат по-малките деца да се справят по-добре и да контролират по-добре концентрацията, поведението и емоциите си. Докато растат, децата трябва да се научат да подобряват собственото си внимание и самоконтрол.

Посетете Кабинета по нетрадиционна медицина и хомеопатия в София ул. „Здраве“ №4 Медицински център „Майчин дом“

тел. 0889281233 д-р Владимир Сугарев