Опиумен мак, кадифени бобени зърна, глог, върбова кора – природните екстракти могат да бъдат животоспасяващи. При това вълшебните свойства на растенията още не са изследвани докрай – те още крият тайни за съвременната медицина.
Макар билковите лекарства често да са подценявани и дори смятани за ненаучен мегод, над половината от съвременните медикаменти са получени пряко или косвено тъкмо от растения, микроорганизми и животни.
Сега учени от изследователския институт „Скрипс“ в щата Калифорния, ръководени от Райън Шенви- професор по химия, установили, че химикал, съдържащ се в кората на дървото Galbulimima belgraveana, има психотропен ефект, който може да помогне при лечението на депресия и тревожност. Дървото расте само в отдалечените тропически гори на Папуа Нова Гвинея и Северна Австралия. Коренното население отдавна го използва като лечебно средство срещу болки и срещу температура.
В Германия има много привърженици на хомеопатията и алтернативната медицина, макар че съществуват мнения на професори, че медицинският ефект от тях да не е още напълно доказан. Това обаче германците отдават на факта, че богатите химически концерни наливат огромни средства за приготвяне на нови химически структури за аптеките, а няма достатъчно пари за научни разработки около нетрадиционната медицина.
Мнозина следват максимата, че дори ефектът от хомеопатията да не е докрай доказан, то е поне сигурно, че хомеопатичните средства не вредят на организма. Проучване на австралийския Съвет за национално здраве и медицински изследвания от 2016 година стига до заключението, че това е точно така. Учените са провели 57 изследвания на общо 68 различни клинични картини. Резултатът от детайлното им проучване сочи, че има доказателства за полезно действие на хомеопатичните продукти.
Вероятно най-известният пример за лекарство, извлечено от растителен вид, е опиумът. Той се използва за облекчаване на болките от над 4000 години. От опиумния мак се правят опиатите морфин и кодеин, които имат силно въздействие върху централната нервна система.
Кадифените бобени зърна влияят на Паркинсона
Кадифеният боб (Mucuna pruriens) се използва в древната индийска аюрведична медицина, както и в китайската медицина вече над три хилядолетия. Древни текстове разказват, че лечители са използвали неговите екстракти, за да намалят треперенето на пациентите и да овладеят болестта, която днес наричаме болест на Паркинсон.
Изследванията показват, че кадифеният боб съдържа съставка, наречена леводопа. Тъкмо това е лекарството, което днес се прилага за лечение на болестта на Паркинсон. Леводопа помага за спиране на тремора – тя увеличава допаминовите сигнали към мозъка, които контролират движението. Преди 200 години лондонският лекар Джеймс Паркинсон първи описва болестта, която впоследствие е наречена на негово име. Въпреки това, лечение все още не е открито.
Глогът помага при сърдечно-съдови заболявания
Медицинските свойства на глога (Crataegus spp.) са описани за първи път от гръцкия лекар Диоскорид през първи век и от китайския медик Тан-Бен-Као през седми век.
Клинични изпитания в съответствие със съвременните стандарти са установили, че глогът понижава кръвното налягане. Респективно би могъл да е от полза и за лечението на сърдечно-съдови заболявания. Плодовете на глога съдържат съединения със значителна антиоксидантна активност.
Екстрактите на глога обаче все още не са подходящи за масова медицинска употреба – проучванията продължават. Необходими са по-прецизни изследвания, за да се оцени правилно дългосрочното му приложение при различни заболявания.
Кората от тихоокеанския тис влияе благотворно на рака
Тисовете заемат специално място в европейската митология на медицината. Повечето части на дървото са много отровни. В миналото това е предизвиквало асоциации както със смъртта, така и с безсмъртието. Тисът присъства например в котела на вещиците от „Макбет“.
Но най-полезни медицински качества има един вид тисово дърво, което расте в Северна Америка – става въпрос за тихоокеанския тис (Taxus brevifolia). През 60-те години на 20-и век учените откриват, че неговата кора съдържа съединения, получили името таксели. Едно от тях – т.нар. паклитаксел, се прилага като ефективно лекарство при лечението на рак. Паклитаксел може да попречи на раковите клетки да се размножават и така да спре развитието на болестта.
Чудодейното лекарство от върбова кора
Кората от върба е друго традиционно лекарство с дълга история. Преди 4000 години в древен Шумер и Египет тя била използвана за облекчаване на болките и оттогава се е превърнала във важна част от медицината.
Върбовата кора съдържа съединение, наречено салицин. Впоследствие то изиграва основно значение за откриването на АСПИРИНА – най-разпространеното лекарство в света.
Аспиринът има различни медицински свойства. Сред тях са облекчението на болките, намаляването на температурата и предотвратяването на инсулти. За първи път влиза в масова употреба като средство срещу високата температура при пандемията от грип през 1918-а година.