Тромбофлебит е медицинско понятие за акутна тромбоза и възпаление на повърхностните вени. Различава се от тромбоза на дълбоките вени, когато се говори за флеботромбоза.

В повечето случаи точната причина за възпалението на повърхностните вени остава неясна. Възможно е да се получи възпаление на венозната стена чрез механични или химично дразнене (например чрез периферен венозен катетър), както и попадане на микроби във вената. Дискутира се и освобождаването на възпалителни медиатори от съществуващ тромб. Досега не е изяснено защо много по-рядко настъпва възпаление при тромбоза на дълбоките вени. При повърхностните вени нерядко се наблюдава паралелно с възпалителния тромбофлебит и тромботично запушване на част от вената без възпаление.

Рискови фактори за повърхностния тромбофлебит на крака са:

• хронично увреждане на венозната стена (варици);
• възпалителни и системни заболявания (онкологични заболявания, Thrombangiitis obliterans);
• смущения в кръвосъсирването;
• консумация на никотин;
• напреднала възраст.

Типичен тромбофлебит, който често е инфектиран бактериално, често се проявява след нараняване на венозната стена, например след венозна пункция. Локализацията често е на ръката. Дори една в началото невъзпалителна флеботромбоза може допринесе до развитието на тромбофлебит. Накрая по правило се получава възпаление на вените чрез съсирена кръв и възпаление не само на цялата съдове стена, но и на околната съединителна тъкан.

Симптоми

• Обикновено се появяват типични симптоми на възпалителния процес;
• Зачервяване около засегнатата вена, което може да е по-слабо и в околната област;
• Оток (по-малък в сравнение с флеботромбозата) и образуване на втвърдяване по протежение на вената;
• Болка, която се увеличава при допир.

Наличието на тромбофлебит се установява лесно и надеждно въз основа на симптомите. Проблемно е обаче, че по този начин не може да се установи, доколко тромбофлебитът е достигнал от подбедрицата до таза и дали е засегнал основната венозна система. Затова се препоръчва ултразвуково изследване (сонография). Тя ще може да установи мащабите на тромбофлебита и същевременно ще помогне да се изключи флеботромбоза.

Диференциални диагнози:

• Флеботромбоза
• Еризипел
• Нодозна еритема
• Синдром на Лемиер

Терапията зависи от степента на тежест

Терапията зависи от тежестта на симптомите. При по-леките случаи се препоръчва охлаждане с цел успокояване на болката и възпалението чрез лапи с извара, студени компреси, компреси с алкохол. Облекчение носи и когато засегнатият крак се вдигне нависоко. Ето още възможни лекарства и подходи:

• При упорито протичане може да се назначи противосъсирваща терапия с хепарин
• Медикаменти за болката с ацетилсалицилова киселина, ибупрофен и диклофенак
• Оперативна намеса – отстраняване на съсирека, отстраняване на засегнатите вени, преди всичко при варикофлебит.
• Не се препоръчва залежаване, а напротив – нормално движение, доколкото отокът и болката го допускат.
• Компресионна терапия – прилагане на компресионни чорапи или пристягащи превръзки. В началото понякога тя не е възможна заради болката

Със спорен ефект са:

• Нестероидни противовъзпалителни средства локално като мехлем (диклофенак, ибупрофен и др.)
• Хепаринови мехлеми

Прилагани, но не достатъчно проучени като ефективност, са:

• Кортизон
• Антибиотици

Как протича тромбофлебитът

При повърхностен тромбофлебит изгледите обикновено са благоприятни. Понякога във вените остават калцирания като последица от възпалението. Бактериалното инфектиране може да доведе до гнойно-септичен тромбофлебит. Тогава се използва антибиотик. За разлика от флеботромбозата, която засяга дълбоките вени, тромбофлебитът не крие рискове от сериозни усложнения като белодробна емболия и посттромботичен синдром.

В някои случаи при тромбофлебит се образува тромб близо до разклонение в дълбоко разположена вена. Тогава се прилагат медикаменти, които потискат кръвосъсирването, например хепарин. Ако причина за тромбофлебита са разширени вени, то следващата стъпка от лечението е насочено към тях.

Как да се предпазим от тромбофлебит

Няма как да се предотврати напълно, но има някои мерки, които могат да намалят риска:

• Лекувайте разширените си вени
• Избягвайте дългото стоене прави или седене. Ако не може да се избегне напълно, правете гимнастика на стъпалата, за да стимулирате кръвообращението на краката.
• Откажете се от пушенето – това важи особено за жените, които вземат противозачатъчни
• Не носете тясно и пристегнато облекло, особено на краката
• Пийте достатъчно вода. Липсата на течности сгъстява кръвта и рискът от образуване на тромби нараства
• Венозните катетри не бива да остават в съда по-дълго от необходимото. В случай, че носите такъв, наблюдавайте и за най-малките промени във вените и съобщавайте на лекаря си.