Децата много добре реагират на хомеопатично лечение. Това е така, защото жизнената им енергия (за разлика от възрастните) не е подтискана дълго време с продължителен стрес, вредни фактори на околната среда, дълго вземане на алопатични лекарства (кортикостероиди, витамини, антибиотици), емоционални преживявания. Те реагират много остро на външни зловредни фактори: при заболяване бързо повишават температура; при стрес лесно плачат и не подтискат отрицателните си емоции. Всеки проблем при тях се забелязва лесно по бурната им реакция спрямо него – била тя поведенческа или соматична (със заболяване). Това означава, че всеки правилно преценен (хомеопатичен) сигнал, подаден към техния организъм, ще доведе до бърза реакция, която ще реши здравния проблем.
Разбира се, има и някои моменти, с които лекарят-хомеопат трябва да се съобрази. Това са патологичните тенденции, получени от техните родители и преки близки, т. нар. Миазми (не са идентични с „наследствените“ заболявания). Те до голяма степен определят вида на реакция на детския организъм към болестотворния фактор, очакваната реакция от даденото хомеопатично лекарство, продължителността на “боледуване” на детето и съответно хомеотерапевтичната стратегия.
Другият важен момент от педиатрична гледна точка е, че детето има много кратък срок на компенсиране на увредите, нанесени му от болестта. То много бързо се обезводнява при повръщане или диария; реакцията на детския организъм към болестния процес много бързо генерализира – обхваща цялото тяло, всички тъкани и органи; развитието на гнойните процеси е много съкратено във времеви план и т.н. Това задължава първо родителите, а след това и лекаря, непосредствено да следят развитието на патологията преди и след даването на хомеопатичното лекарство.
Важна особеност на детското хомеопатично интервю е, че хомеопата не може да получи пълна информация за заболяването на детето. Това е така, защото малкото дете не може да се самонаблюдава и да ни даде пълна и изчерпателна информация за особеностите на неговата “болест”. Това извежда на преден план огромната важност от наблюдателността и разбирането на болестния процес от родителите. Те трябва не само да съобщят в какво се състои проблемът на детето, а и да дадат изискваната от лекаря допълнителна информация: за хранителните предпочитания на детето; факти и тълкувания на поведението и характера му; подробна информация за влиянието на външните фактори (температура, слънчева светлина, чист въздух, влага, топли/студени апликации, положение на тялото и т.н.) върху болестния процес; всички факти за съня на детето (положение, характер, особености, продължителност и т.н.); особености на емоционалността му. От друга страна хомеопатът трябва внимателно и обективно да преценява подадената му информация и да наблюдава детето по време на интервюто. Соматичният преглед (на тялото) и познаването на детската физиология, анатомия и патология също има огромно значение за правилното интерпретиране на получената от хомеопатичното интервю информация и съответно за адекватно определяне на необходимото хомеопатично лекарство в конкретния случай.
