Хомеопатия и щитовидна жлеза

Хомеопатията и децата
септември 29, 2021
Миазми
септември 29, 2021
Show all

Хомеопатия и щитовидна жлеза

Хомеопатия и щитовидна патология

 Както за всеки друг проблем, така и за щитовидната патология съществува разлика в гледната точка на конвенционалната медицина и на холистичната. В следващите редове ще изложа двете гледни точки, а всеки от вас сам да взема решение коя от двете логики му допада повече…Ако не изберете, може да приемате хомеопатично и хормоно лечение едновременно:

 

Хормоналните смущения зависят и се отразяват изключително силно на нашите емоции, поведение, настроение, енергия, продължителност и качество на живота ни. Особено болестите на щитовидната жлеза. „ЗАЩО?” – това е въпросът, който тормози пациентите и терапевтите! След него идва „КАКВО ДА ПРАВИМ?”! В повечето случаи преминаваме към втория, без да си отговорим на първия. И в това се крие причината повечето от болестите, да се хронифицират и да се наричат „нелечими”.

Холистичните терапевти знаят, че когато причината не спира да работи, органите понасят последствията и продължават да боледуват. С малки промени в изявите, честотата на симптомите, локализацията и прочее, но болестта продължава да съществува!

Повечето хора знаят, че болестите на щитовидната жлеза са две: – увеличена функция (хипертироидизъм, Базедова болест, с увеличени щитовидни хормони); – намалена функция (хипотироидизъм, гуша, с намалени щитовидни хормони). И двете могат да бъдат с възли, за които се знае, че биват горещи и студени. И накрая, рак на жлезата!

За да се разбере всичко, трябва да се опознае процеса на работа на щитовидната жлеза: Щитовидната жлеза произвежда два щитовидни хормона (Т3 и Т4), които действат върху тялото и органите. Но работата на щитовидната жлеза се контролира от висшите центрове на мозъка чрез хипофизната жлеза и нейния хормон (TSH). Този хормон (хипофизният) се нарича „стимулиращ”, защото когато в организма има липса на щитовидни хормони той се отделя повече и стимулира щитовидната жлеза да ги произведе. Когато, обаче, в тялото има излишък на щитовидни хормони, този стимулиращ хормон е излишен и той намалява – защото няма нужда от стимулация на щитовидната жлеза. Ето защо щитовидните хормони (Т3 и Т4) и хипофизния хормон (TSH) са в обратна зависимост – когато едните (Т3 и Т4) са високи и увеличени, то другия (TSH) е нисък или намален. Обратната зависимост показва адекватност в регулацията на тези щитовидни процеси. Съответно при болестните състояния, при които се установяват високи (над нормата) щитовидни хормони (Т3 и Т4) се развива болестта Хипертироидизъм (Базедова болест) и при нея TSH е много нисък, дори често стойностите му могат да стигнат до нулата. Обратното състояние – Хипотироидизъм е, когато щитовидните хормони (Т3 и Т4) са под-нормите, ниски стойности, а TSH е висок. Това е логиката! Когато я открием всички сме спокойни, мислейки че разбираме всичко, което се случва в тялото! Проблемът е, че в повечето случаи логиката я няма…

Често се установяват различни вариации на нелогични данни: – високи щитовидни хормони (Т3 и Т4) и висок хипофизен хормон (TSH); – високи щитовидни хормони и нормален хипофизен хормон; – нормални хормони, а бурни отклонения и ненормални оплаквания на пациента, водещи към щитовидно заболяване; – нормални хормони, а тежко болестно променена щитовидна жлеза при ехографско изследване; – ниски щитовидни хормони и нисък хипофизарен; – нормален хипофизарен хормон и ниски щитовидни и прочее.

Въпросът „Какво да правя?” вече измества „Защо се случва това?” тъй като явно не можем да разгадаем пъзела. Тогава отчаянието може да ни тласне към омраза – към лекарите, към лабораториите, към системата, към лекарствата… виждал съм го стотици пъти. Отговорът е Тироидит на Хашимото! Това е заболяване, което често се пренебрегва от всички, а в повечето случаи дори пациентите не знаят, че това е тяхното заболяване! В моята практика над 80% от всички патологии на щитовидната жлеза е тироидит на Хашимото. Причините това заболяване да е „невидимо” са две:

– то не засяга (най-често; в началото) хормоналния баланс, а само хормоните се следят от ендокринолозите;

– то е автоимунно (имунитетът се „обърква” и атакува собствената си щитовидна жлеза, мислейки я за чужд орган), а конвенционалната медицина не може да лекува автоимунни заболявания, затова не ги наблюдава и диспансеризира.

Да, обаче, това не касае пациента! Това заболяване не засяга хормоните и затова симптомите му са нетипични, могат да се срещнат и в напълно здрави хора: лесна уморяемост, периодичен лек задух, избухливост и плачливост (нестабилно емоционално състояние), вътрешен тремор, тревожност (в стомаха, гърлото, крайниците), лека (но и по-тежка, необяснима) анемия, болки в ставите (особено малките, на пръсти, китки, глезени, лакти, гръбначен стълб), чести подостри (не със силни оплаквания) възпаления (циститни, синузитни), трудно забременяване, много болезнен и нередовен мензис, безсъние и прочее. При тези слаби и нетипични оплаквания никой няма да се сети да проследи щитовидната жлеза, но и да помисли в тази посока – то ще се изследват хормоните, а болестта не засяга (поне в началото) хормоналното производство…

Проблемът е в имунната система (схема 2)– нейните самоконтролиращи механизми спират да работят правилно. Авто-антителата (ТАТ или antiTG и МАТ или antiTPO) атакуват и разрушават клетките на щитовидната жлеза. Поради разрушенията в жлезата се оформят зони, където липсват клетки (те са разрушени) и зони, в които живите (оцелелите все още) щитовидни клетки се уголемяват, за да поемат функцията на вече унищожените. Така жлезата се оформя от: „зърниста структура”, „ехографски неравномерна структура”, „груба ехогенна структура” и прочее, до: „анехогенни зони” и „кисти” (това са зоните с разрушени, липсващи клетки) и „хиперехогенни зони” и „възли” (това са зоните с уголемени, все още функциониращи клетки). Когато процесът напредне още се развиват големи възли и тумори на щитовидната жлеза. В резултат на атаката на тези авто-антитела (ТАТ или antiTG и МАТ или antiTPO) се нарушава и нормалната регулация на щитовидната жлеза – хипофизния хормон (TSH) не реагира адекватно: вече обратната му зависимост с щитовидните хормони не се установява в изследванията.

Ето една холистична гледна точка на „ЗАЩО се случва това?” Проблемите на тези отклонения са: – щитовидните отклонения са в групата на т.нар. психо-соматични заболявания. Това са болести, при които психоемоционален конфликт директно се отразява на появата на симптоми (нарушения само във функцията на органа) и болести (нарушения в структурата на органа). В тази група са: астма, хипертония, диабет, епилепсия, тикове, неинфекциозен колит, гастрит и язва, акне розацея, есенциална тахикардия, вегетативна дистония, менийеров синдром (вестибуларни отклонения) и още много. Тези заболявания се появяват и влошават при определени емоционални конфликти! Проблемите при тях са в Централната нервна система и по-точно – в най-висшата й функция: психоемоционалната. – липса на контрол – в заболяванията на щитовидната жлеза имаме проблем с контрола в: хипофизната дейност (чрез TSH) над щитовидната (Т3 и Т4); работата на щитовидната жлеза (секретира прекалено малко (хипотироидизъм) или прекалено много (хипертироидизъм) щитовидни хормони); функционирането на имунните механизми (при тироидита на Хашимото)

– вместо да пази и защитава, имунната система атакува и разрушава собствени органи и клетки! – авто-агресия: във всички случаи на отклонения в работата на щитовидната жлеза откриваме агресия на механизмите на тялото срещу самите негови органи и функции.

– липсата на контрол и авто-агресия са общи теми за организма и показват неговата обща склонност да ги развива. Ето защо, заедно с тези щитовидни отклонения, откриваме други съпътстващи ги, болести и прояви на липса на контрол и авто-агресия. Примери за липса на контрол – сърцебиене (липса на контрол на сърдечния ритъм), уртикария (алергично състояние) , анемия (липса на контрол над хемоглобина). Пример за автоагресия – депресия и паник атаки (авто-агресия), задух и стягане в гръден кош и шия (авто-агресия). Стана ясно, че щитовидните болести се дължат на емоционални конфликти, които са толкова нараняващи и тежки, че предизвикват саморазрушението на тялото.

Холистична гледна точка на „КАКВО да направим?” Отговорът винаги е бил: действия, насочени към спиране на причината, която е породила, поддържа и подхранва постоянно болестта. Защото дори да възстановим грубия хормонален баланс със синтетични хормони (Л-Тироксин, Еутирокс и други) автоагресията и липсата на контрол си остават и като резултат – „лекарствата се пият до края на живота ти”!

Дори да махнем цялата щитовидна жлеза – причината продължава да действа и авто-агресията и липсата на контрол ще се насочи в друга посока (ще се реализира или обостри друга психо-соматична болест).

Трябва да открием и спрем ПРИЧИНАТА! Всичко, което виждаме – авто-антитела, хормони, симптоми и оплаквания, възли и кисти в жлезата и прочее, това са крайните резултати от действието на причината.

Трябва да отместим погледа от крайните резултати и да погледнем по-навътре в организма. Но за целта е необходимо да се освободим от нашите предразсъдъци и закостенели виждания, от нашето ЕГО, от желанието да избягаме и да не поемем отговорност за личната си болест…Но дори и тогава е много трудно, защото болестта е част от личността на човека, от неговата ценностна система, от моделите които следва в живота си, от ориентирите му при всеки негов избор.

Тогава да се доверим на някого, който може да открие причината.

Конвенционалната медицина не разполага със система, която да оцени и открие причините на болестите. Затова, според официалната медицина, всички хронични болести са нелечими Но това не устройва хората – те искат излекуване!

Единственият шанс са холистичните терапии – това са методи, в които човешките проблеми се оценяват цялостно, дълбоко и истински. Хомеопатията е най-развития от тях (разбира се, според мене).

Ако искаме да постигнем нещо повече от пиене на хормони в остатъка от живота си живеене в тихо отчаяние и отричане на живота предаване на нашите болести и проблеми в поколението безконечно страдание – нашето и на хората, които ни обичат и са до нас… то тогава и трябва да направим нещо повече от това да посегнем към следващото хапче.

Заповядайте в кабинета по нетрадиционна медицина и хомеопатия в град София.

Медицински център „Майчин дом“. Тел. 0889281233

д-р Владимир Сугарев

 

Comments are closed.