КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ЛИЧНАТА КОМБИНАЦИЯ?
В едно шишенце е възможно да присъстват от 1 до 7 цветя (есенции от тинктурите на цветята). Няма „правилен“ брой есенции. Възможно е да бъдат добавени есенции съобразно с типа личност (срамежлив, властен, гневен, досаден, тревожен…) или пък съобразно с емоцията, която в момента много силно ни владее (ревнувам, страх ме е за децата ми, не знам какво да правя, разсеяна съм…).

Напълно е възможно да съм тиранична (тип Vine) и в същото време да ме е страх от кучета (емоция Mimulus) или пък да съм нерешителна (тип Cerato), да имам склонност да се оплаквам от съдбата си (Willow), а сега да съм изпаднала в апатия и нежелание да правя нищо, поради досадното еднообразие на работата ми (Hornbeam). Съответно в моята лична комбинация ще присъства онова, което е характерно за мен в неговия негативен аспект.

Добре е да се има предвид, че всяко цвете има свой положителен и негативен аспект. Нашата цел е да подкрепяме положителния и да коригираме негативния. Така например на един лидер няма защо да му даваме Vine само заради това, че е властен. Напротив, амбициозните хора, с ясна визия за пътя, който следват са двигателя на обществото, те са тези, на които разчитат по-несигурните и нерешителни личности. Типът Vine ще има потребност да приема цветето ако е влязъл в негативната спирала – когато го превземе тесногръдие, не понася противоречие, злоупотребява с власт, липсва му състрадание, целенасочено всява страх в останалите, неговото и само неговото мнение е вярното… Вземайки цветето той отново става мъдрият, изпълнен с разбиране водач, естественият авторитет.

КОЛКО ВРЕМЕ ДА ПРИЕМАМ КОМБИНАЦИЯТА?
След задълбочен разговор с консултанта ще ни бъде дадена лична комбинация, която ще се състои от максимум 7 цветя, съответстващи на типа ни, емоциите ни и състоянието на ума. Възможно е да се окаже, че ще е необходимо дълго време да приемаме тази комбинация, но също така е възможно да спрем да я приемаме още преди да е свършила. Всичко е индивидуално и се решава съобразно с промените които настъпват (или не) в човека. Като цяло може да се каже, че преминаващите настроения или емоции, които откриваме в себе си напоследък или изведнъж по-бързо биха се коригирали. Възможно е за тях да са необходими само няколко дози. Но за дълбоки и устойчиви проблеми е възможно да отнеме седмици, месеци, години.

Цветята на Бах действат толкова фино и меко, че понякога се случва да не забележим промените, които са настъпили.

Скоростта, с която настъпват промените е както се изкачва стълба – може да я катерим бавно и дълго, може да вземаме няколко стъпала наведнъж – всичко зависи от нас, ние решаваме с каква скорост искаме да се движим.

КАК ДА ГИ ПРИЕМАМ?
Съществуват няколко форми и начини на прием.

1. Възможно е приемът да става през вода. От шишенцата с тинктурата (есенцията) накапваме 2 капки в бутилка с вода и целия ден отпиваме по малко от нея. На следващия ден повтаряме същото – 2 капки от тинктурите добавяме към шише с вода и отпиваме.

2. Ако ще пътуваме описаният в т. 1 метод ще ни се стори неудобен, защото трябва да носим с нас всички 38 есенции. Затова е възможно да предпочетем следния начин: Вземаме шишенце от 30мл. В него поставяме вода и по 2 капки от предварително подбраните есенции. Всеки ден приемаме 4 пъти по 4 капки от така приготвеното шишенце. Съхраняваме го в хладилник.

Ако не можем да осигурим хладно място за съхранение – 10мл алкохол (бренди, ракия…), 20 мл вода и по 2 капки от предварително подбраните есенции. В случая алкохолът се добавя, за да се поддържа водата прясна. От това шишенце отново приемаме 4 пъти на ден по 4 капки. НЕ е необходимо да го съхраняваме в хладилник.

3. Възможен е външен прием:

– ако човекът е изпаднал в безсъзнание може да му намокрим устните, да му накапем върху пулса;

– съществува и крем форма от Rescue Remedy, в който е добавен Crab Apple – много подходящ за мазане на ужилено, ухапано от комари, синини, подутини, натъртвания.

4. Готови комбинации.

Съществуват на пазара и т.нар. „готови комбинации” – за депресия, за тонус… Принципно е по-добре да се въздържаме от ползването им, защото вероятността те да съдържат точно тази есенция, от която имаме потребност не е много голяма, тоест липсва индивидуалният момент на оценка на състоянието на индивида.

За пример да обсъдим състоянието безсъние:

– Agrimony не спи, защото е преуморен от днешния тежък ден – имаше детско парти у дома, както винаги се оказа в ролята на клоуна, който забавлява всички, „душата на компанията”, а в същото време личните проблеми растат, но никой не трябва да знае за тях, защото са си лично негови, не е тяхна работа. Потискането им става все по-трудно, а в ден като днешния е от особено значение всички да го виждат усмихнат…

– Aspen не спи, защото му се струва, че чува някакъв шум, страх го е от нещо, не знае точно от какво;

-Beech не спи, защото днес в работата се случи проблем „казвах им аз, че ще стане така, ама никой не ме чу. Винаги така прави Иван, колко пъти да му набивам в главата, че…”;

– Centaury не спи, защото и днес не каза на Мария, че не иска да правят все това, което тя иска. „Утре вече ще си кажа каквото ми е на душата, докога ще ѝ се оставям да ме върти…“

И така нататък – 38 цветя, 38 причини за безсъние, всяка до една основателна за него самия.

Но дали точно моето цвете ще присъства в готовата комбинация за безсъние? Ако го има – чудесно, ще имам най-после дългоочаквания, отморителен сън. А ако не – ще си извадя генералния извод, че Цветотерапията на д-р Бах не е успешен метод за въздействие. За съжаление от тази ситуация ще изгубя АЗ, губи методът, губи и онзи, който произвежда и който продава готовите комбинации. Тоест губим всички!

Човек най-добре познава самия себе си (или пък не чак толкова добре) – дали е срамежлив или не, дали е резервиран или общителен, дали е със строги принципи и правила или гледа по-леко на живота.

Когато се чудим кое цвете да подберем за себе си често изпадаме в ситуация, в която смятаме, че всяко едно от 38-те цветя „живее” в нас и трябва да бъде приемано. И донякъде сме прави.

При по-задълбочен анализ ще видим, че някои от емоциите и състоянията на ума са по-дълбоки, а други са преходни.

Например гневът – ако не всеки път, когато нещо не върви според предварително начертания план съм гневна – значи гневът не е основна емоция за мен. Сега точно съм ядосана поради някаква (основателна?) причина, но като цяло не съм гневен човек – следователно съм в състояние на гняв, но не съм гневен тип.

Или пък нерешителността – възможно е принципно да съм нерешителна (което говори за тип личност от групата Нерешителност) или пък в тази конкретна ситуация да имам проблем с вземането на решението. Тогава да добавя ли в комбинацията си цвете от групата на нерешителните или не?

Най-добре е да помислим за себе си:

– как реагираме при критика;

– как се чувстваме ако сме били измамени;

– как се чувстваме на партита, срещи и други социални събития;

– как шофираме и как се возим;

– как реагираме когато сме болни…

Нашите действия, чувства и реакции на тези ситуации и дали показваме или не по какъв начин се чувстваме – това са най-важните указания, които ще ни помогнат да открием кое е точно нашето цвете, което трябва да приемаме. Би трябвало да обмислим задълбочено нашите настроения и емоционални смущения в контекста на личността ни. Това също ще ни помогне да отделим несъществените или излишните цветя от комбинацията.

Друг подходящ метод за подбор е да се обърнем към положителния потенциал на цветята – да споделим какво ни се иска да имаме/да бъдем повече – искам да имам повече оптимизъм, повече кураж, да съм малко по-общителна, да има повече радост в живота ми…

Да бъдеш напълно честен със себе си (или с консултанта, към когото си се обърнал) и да си признаеш чувства като възмущение, ревност, завист, подозрение или нетолератност – това е първата стъпка от дългия път на преодоляването на истинската причина за заболяванията ни. Всяко едно от тези чувства е типично за човека, дори е възможно да е част от оцеляването му (например страхът), така че не трябва да се срамуваме, че ги изпитваме. Вместо да ги прикриваме и да се чудим как да се справим с тях – честно си ги признаваме и добавяме към комбинацията си подходящото цвете.

Ако на Отело му бяхме дали малко Hollly нямаше да има такъв драматичен край тази толкова голяма любов.

Групата СТРАХ

Кой ли не е преживявал в детските си нощи страшни моменти? Всеки помни и до днес как се е страхувал да угаси лампата. Как е очаквал да го чуят като вика или пък е отивал в спалнята на родителите си подлуден от ужасиите, които рисува въображението му. Как не е искал да изхвърли кофата за боклук вечерта, защото някой ще го открадне или нарани…

„От какво те е страх? От тъмното! Защо, какво има там? Не знам, но е страшно, може ли да останеш с мен, защото ме е страх сама”. Когато дъщеря ми беше на 3 години решихме, че е достатъчно голяма, за да я отделим в собствената ѝ стая. Но тя всяка нощ прекосяваше 5-метровия тъмен коридор, стискайки Кучето за кураж. Поглеждаше ме с големите си кафяви очи, които ставаха кръгли, когато се страхуваше и ме молеше да остане при нас. Страхът ѝ беше толкова мощен, че 3 седмици по-късно капитулирахме пред него и върнахме обратно леглото ѝ в нашата стая – в очакване на по-добър момент.

Мислех си, че с момче нещата ще са различни, но всичко беше същото, защото за страха полът не съществува.

И защо да се ограничаваме само до детските дни?

Страхът от неизвестното бъдеще, от неясното служебно положение, от финансова катастрофа, от крадци, от болести на най-близките – това е все същият страх, породил се в детската душа, само че възрастният човек се е научил да го контролира дотолкова, че да не го показва пред другите.

По времето на д-р Бах са съществували болести като чума и коклюш, а днес – СПИН и рак. Страхът от едните заболявания е еднакъв като този от другите. Точно затова неговата терапевтична система действа с еднаква сила днес, както и тогава – със същите цветя.

В групата СТРАХ влизат 5 цветя – Aspen, Cherry Plum, Mimulus, Rock Rose и Red Chestnut. Всяко едно от тези цветя се отнасят до различен вид страх – нещо неназоваемо, ще загубя самоконтрола си, нещо познато, шок и ужас, страх за близките.

Поставим ли цветето, от което имаме нужда в личната комбинация – този страх намалява до поносима степен и можем да продължим живота си без той да ни ограничава. В същото време ако нас не ни е страх от куче, а пък в комбинацията ни присъства Mimulus (цветето на страхът, източникът на който може да бъде точно посочен, например куче) – ние няма да започнем да се страхуваме от куче. Тоест няма как да добия нещо, което го няма в мен по начало.

Точно както няма да съм безчувствен към проблемите на близките ми ако съм си взел Red Chestnut. Но ще мога да ги оставя да живеят живота си без да съм в непрекъснат контакт с тях, изпълнена с тревога, която несъмнено предавам и на тях (или пък им досаждам с нея). Няма да изисквам от 15-годишното ми дете да ми се обажда по телефона щом пристигне в училище и щом тръгне от там „заради мен, не заради нея, за да съм сигурна какво става с нея”. Въображението ми ще се успокои и няма да рисува драматични събития всеки път, когато закъснее с 5 минути.

Един от първите интересни случаи, които ми демонстрираха лечебната сила на цветята беше случаят на момче, което беше с нощно напикаване на 8 години. Детето нямаше никакво физическо заболяване, което да обяснява напикаването. Родителите се обърнаха към мен, защото бяха чули, че цветята на д-р Бах въздействат върху емоциите, а той всяка нощ пищял ужасен и им отнемало доста усилия да го успокоят. Толкова огромен бил страхът му, че не можел да разкаже какво е сънувал, а ако все пак се опитвал – изпадал отново в същия ужас, докато разказвал невъзможни и несъществуващи истории. Често се случвало да ги гледа невиждащо и очевидно все още там – в кошмарния сън. Самите родители изпадали в паника, докато се опитвали да го успокоят – което нерядко им отнемало 20-30 минути. Описваха ми страшна картина – очите огромни, зениците колкото ирисите, „дори бялото на очите му става тъмно”. Казвали му, че си е в леглото, че мама и тати го гушкат, а той ги питал „Как да се убедя, че е вярно? Едно чудовище е налапало главата на мама, знаеш ли колко много я боли?”

Направихме комбинация на детето, която трябваше да взема 4 пъти на ден по 4 капки. Понеже детето ходеше вече на училище – правихме приемите един сутрин и останалите 3 – след училище. Месец по-късно момчето спеше спокойно, сам в неговата стая, а мокрите нощи останаха в миналото. Сънува кошмари с честотата, с която сънуват и другите, но не ги преживява така драматично както преди това.

Цветотерапията на д-р Бах няма претенциите да лекува заболяванията по начинът, по който го прави конвенционалната медицина или хомеопатията.

Конвенционалната медицина смята, че има външен фактор, който е причина за болестта – простудили сме се, преуморили сме се, заразили сме се, има генетичен момент…

Хомеопатията – напротив, смята, че причината за болестта ВИНАГИ е вътрешна. Хомеопатите твърдо вярват, че болестта следва ПНЕИ-оста (психо-нервно-еднокринно-имунна ос). Човекът със здрав имунитет няма да се разболее, без значение колко е изложен на студ, умора, патологични микроорганизми. А имунитетът зависи от предните 3 букви в оста – психика и нервно-ендокринна система.

С цветята на д-р Бах въздействаме върху емоциите (психика) и така по един елегантен и мек начин влияем върху цялостното здравословно състояние на човека.

Групата САМОТА

Случва се да срещна самотни хора, които не са сами. Обградени са с близки, познати, имат много контакти, но в душата си усещат самота. Липсва им нещо неопределимо, нещо желано, но далечно и недостижимо.

Понякога попадам на хора, които са сами, но не са самотни. Те са си самодостатъчни, нямат потребност от общуване и не влизат в никакви контакти извън крайно неотложните.

Най-често срещам хора, които живеят сами и са самотни. Търсят контакти с другите, но не се получава връзка. Онази топлина, която протича в истински пълнокръвните връзки липсва при тях. Понякога се питат защо, но не намират отговори или намерените отговори не им харесват и продължават да търсят.

В Интернет-обществото, което създадохме последните години, общуването стана по-лесно (един клик) и по-трудно – как да го кажа това, как да се обърна към човека, как да го погледна в очите и да му кажа… Все по-чести стават дистанционните връзки, които са по-безопасни. Много лесно е да напиша един мейл или СМС, по-трудно е да вдигна телефона, най-трудно е да уговоря среща и очи в очи да си кажа какво мисля.

Много лесно е да реагирам на прочетеното, по-трудно е да гледам в очите човека и да запазя хладнокръвие като ми откажат или присъствие на духа като ме нападнат.

Затова и всички приветстваме Интернет. Да живеят Фейсбук и други подобни, там си намирам всичко, което ми трябва.

Само не намирам топла човешка ръка. Гръб, на който да се опра. Рамо на което да си поплача. А толкова много ги жадувам.

В групата на Самотните д-р Бах е поставил 3 цветя – Heather, Impations, Water violet.

Heather е онзи досаден, вечно ангажиран със себе си и своите си проблеми човек, който в крайна сметка остава сам, защото другите не искат да го слушат повече. Омръзва им да слушат поредните му приключения в болницата, в КАТ, в службата… където все нещо не се е случило както той е очаквал, възмутен е, притеснен е. Обсебва разговора и го върти все около себе си – той как се чувства, той какви проблеми има, аз, аз, аз.

Impations са твърде бързите хора, които нямат време за губене, всички останали са толкова бавни и мудни. Предпочитат да работят сами, с тяхното си темпо, другите ги дразнят и нервират с всичко – бавно пишат, бавно реагират, бавно съобразяват. Създадени за работа в многозадачен режим посмъртно не могат да разберат желанието на един по-бавен тип да изпипа детайлите и да огледа от всяка гледна точка нещата. Въпреки че като правило са чудесна добавка към всеки екип, защото са неговия двигател – другите се отдръпват от него, защото не могат да понасят вечните му упреци, избухвания и пресиране, затова и не влиза в екипи, индивидуален играч.

 Water violet – принципно талантливи в дадена област, затова и са търсени от другите. Но с тях общуването е повече от странно – единия ден си пием кафето заедно и си бъбрим като първи приятелки, на следващия – лъха леден студ. Резервирани, сдържани, емоционално обрани. Допускат малко хора край себе си, подбират си ги, не споделят. Сами, защото така искат да бъде – да бъдат сами. Понякога имат стремеж да създадат контакт, но в момента, в който се получи им става безинтересно.

Групата СВРЪХ-ЧУВСТВИТЕЛНИ КЪМ ВЛИЯНИЯ И ИДЕИ

Всички ги познаваме – това са хората, които се поддават много лесно на влиянието на всичко край тях. Нали се сещате – хора, които лесно си сменят мнението или пък тези, които вярват на всичко, което чуват по телевизията, вестниците, „една жена ми каза”. Да не пропуснем и тези, които смятат, че всички ги атакуват, всички са срещу тях, „няма един поне, който да ми мисли доброто”. В тази група присъства и едно весело цвете, което си е сложило маската „всичко ми е наред”, с постоянно чувство за хумор, няма никакви проблеми, никога. Трупа в душата си всичко и когато един ден маската се пропука изпадат в много драматично и безнадеждно състояние.

Walnut

Познавате ли човек, който сменя работата, връзката, градът в който живее? Някои реагират с въодушевление и трепетно очакване, но за някои адаптационния период трае дълго. Дете започва да ходи на ясла и не успява да свикне с новото положение. Плаче, не се храни, не спи, не иска да го утешават, чака мама да го вземе. При синът ми това продължи 52 дни. Заспива от безкрайния плач уморен на пода както е с дрехите и обувките. Като се опитат да му облекат пижама и да го сложат в леглото се събужда и започва отново неистов рев. Не се храни с децата, а успяват да му сложат 2 лъжички в устата в сервизното помещение. Взимах си го без глас, толкова много е плакал „защото аз те викам, но ти не идваш, значи не ме чуваш”.

Приятелка, която всички познават като усмихната и оправна се премести да живее в друг град. Не я познах, когато я срещнах няколко месеца по-късно. Състарена, с тъжни очи, говори несвързано. Да, големият град дава големи възможности, но тук аз не „съм си на мястото”. За нея адаптацията продължи 5 години, почти стигна до развод и изцяло се загуби онова щастливо, слънчево момиче, което познавах преди това. 3 месеца приема комбинация, в която присъстваше Walnut. Изведнъж пред очите ѝ се разкриха всички онези хубави неща, които са я чакали на пътя толкова много години. Сега има чудесна работа „точно като за мен”, чувства се удовлетворена и сигурна, а за развод – кой говори за такива неща?

 

Centaury

Не мога да не разкажа тъжната история на приятелка на моя позната, която току-що се беше разделила със съпруга си. Оказа се, че 5 години тази жена е била за него прекрасното място, на което да излива необуздания си гняв; момичето, което безропотно е понасяло всичко – бой, секс без желание, обиди, унижения – всеки божи ден. Водил вкъщи поредното си завоевание от дискотеката и изисквал от нея да им сервира вечеря, да оправя спалнята и след това „да се дивясва където ѝ видят очите”. Двете им деца ставали свидетели на всевъзможни прояви на грубо отношение до деня, в който на нея най-после ѝ прикипяло и си тръгнала, вземайки само тях и дрехите на гърба си. Но само седмица по-късно той я открил и върнал обратно. И това се повторило, а после потретило. Всеки път, когато тя взимала решение да сложи точка, той намирал начин да я уговори. Но цялото му добро отношение приключвало в момента, в който пристъпи прага на дома им. Тя не успяваше да му каже твърдо НЕ.

Същото цвете помогна и на 12-годишно момиче, което се беше оставило да бъде използвано от „приятелка” в училище. Приятелката беше спокойна – няма класно или контролно, което да не е осигурено – има кой да подсказва и от кого да препише. За джобните също нямаше защо да се притеснява – нашето момиче винаги се грижело да има и за двете, „защото ми става жал за нея, толкова е гладна”. От друга страна, когато станело въпрос за забавления – там вече нещата ставали други. За тях тя не била толкова желана и търсена. За следващото контролно тя била отново нужна, отново на пиедестал и това я карало да се чувства ценна. За съжаление контролните и класните не са чак толкова чести, за да се задържи за по-дълго време вниманието върху нея. Разбирала, че я използват, но не можела да откаже. Многото сълзи, изплакани в самота и поредно пренебрегване не накарало момичето да прекъсне тези отношения.

 

Agrimony

Повечето хора обичат да се обграждат с представители на това цвете. Те са слънчеви, усмихнати, с постоянно чувство за хумор, винаги под ръка имат някоя интересна и смешна история за разказване. Никога не можеш да чуеш от тях, че страдат, че имат проблеми. Дори когато знаеш за техни несполуки и ги споменеш пред тях (случайно или не) – о, не, никакъв проблем, това са дребни неща, да си говорим за слънцето. Но понеже това не е естествено състояние – не съществуват хора без никакви проблеми – в един момент тази маска се пропуква, пада и тогава целият свят става мрачен и безнадежден. Не успява да прикрива проблемите, не успява и да се справи с тях.

 

Holly

Любов – онова невероятно трепетно чувство, което те кара да чувстваш, че летиш. Дори само мисълта за любимия е в състояние да те накара да се усмихнеш, да се чувстваш щастлив. Но всяка монета има две страни. Ревност, завист, подозрение, злоба – обратната страна на любовта. Велики пиеси, песни, филми и книги са били създавани, описвайки тези състояния.

Колко ли войни и колко трагедии са можели да бъдат предотвратени само с няколко капки от това цвете?

Групата НЕСИГУРНОСТ

Чудя се.
Колебая се.
Не съм сигурен.
Не мога да взема решение.
Знам си, че нищо хубаво не ме очаква.
Всичко е толкова безсмислено.
Нищо не може да се промени.
Кажи ми кое е по-добре.
На мое място какво би направил?
Търся експертно мнение.

Колко пъти сме го мислили? Колко често сме спирали дотук, защото не знаем, не можем, нямаме решителност или нещо друго ни липсва, за да продължим.
За някои вземането на решение е детска игра. Но тук, в тази група, сме се събрали другите – тези, за които всяко решение може да изглежда правилно, а може да изглежда грешно. С отделни нюанси в различните индивиди и цветята, които живеят в тях – в тази група колебанията и чуденето, обезсърчението и изтощението са много.

Като невъзможността да реша синята или жълтата блуза да си облека днес, с Мария или със Даниела да изляза, на море или на планина да почивам, салата с домати и краставици или със зеле и моркови да хапна набързо – двоумението на Sclerantus може да бъде епично и да продължи с месеци, а за някои неща – с години.

Или пък ситуацията на Cerato: за да съм напълно сигурна ще питам Ани тя какво би направила на мое място. Ани каза, че ще постъпи така, за нея може да е добре, но аз продължавам да се чудя – като че ли за мен не е съвсем правилно това. Ще коментирам и с няколко други приятели и тогава ще си помисля.
Често събира 20 мнения, 19 от тях казват не, но Cerato прави обратното (защото точно тяхното НЕ е потвърдило решението за ДА – звучи странно, но е факт за много хора). Или пък друг сценарий – щом повечето хора казват този вариант, него ще направя – само, за да открият няколко седмици по-късно, че първоначалното ми решение е било по-правилно. Знаете ли колко хора живеят в този ад? Аз лично познавам доста.

А какво да кажем за онези талантливи, способни, умни хора, които имат огромна потребност от Wild Oat? Тяхното колебание е свързано с Какво да правя, искам нещо стойностно да оставя след себе си. Започват едно, второ, трето – всяко едно от тях им се удава, справят се чудесно, много хора им ръкопляскат и точно тогава, когато би трябвало от пашкула да излезе прекрасна пеперуда – те правят завой и се впускат в следващото поприще. Светът е пълен с нереализирани Стоичков, Джон Атанасов, Айнщайн, Шекспир, Елвис… – само защото, не са били достатъчно сигурни, че футбола, математиката, физиката, литературата, музиката – това е „моето нещо”, това искам да правя. Не са били достатъчно фокусирани в правенето на чудото и то не се е случило. Къде ли щеше да е светът днес, как ли щеше да изглежда, ако бяха „избистрили” погледа си?

Наскоро се видях с приятелка от детските години, с която не се бях виждала доста време. Спомнях си, че на предишната ни среща беше много щастлива, защото беше започнала работа, която „е точно за мен – ще общувам с много хора”. Затова и веднага попитах Как е работата, очаквайки очите ѝ да грейнат, но вместо това: „Ежедневието ми е толкова еднообразно! Всеки Божи ден правя едно и също – ставам, обличам се, отивам на работа, отговарям на тонове мейли, говоря с хиляди хора, правя милиони справки, таблици, графики… Всеки следващ ден си прилича с предишния, това просто ме убива. Всяка сутрин ставам с усилие на волята, изтощена само от мисълта за това, което ме очаква още преди да го започна. Къде отиде времето, когато си казвах, че си обичам работата, къде отиде ентусиазмът ми?”. Изпълни ме приятното чувство, че мога да помогна на стар приятел, защото историята, която чух беше чудесен пример за Hornbeam, а аз вече се бях убедила в мощната сила на цветотерапията на д-р Бах.

Всеки път когато се срещна с Gentain ми става мъчно. Тези хора не знаят, че само малко им трябва, за да се преборят с трудностите си – може би 1 месец с комбинация, в която присъства това малко лилаво цветенце и светът ще придобие малко по-цветен вид. Тъжни, песимистични, не вярват на нищо и никой, НАЙ-ВЕЧЕ – загубили са вяра в себе си. „Ето, не си взех изпита за шофьорска книжка, какъв смисъл има да се явявам втори път“. „Не ме взеха на това работно място, защо да кандидатствам другаде – никъде няма да ме вземат“. „От цяла седмица съм на диета, а не съм свалила почти нищо – сигурно трябва да се откажа“.
За този, който наблюдава отстрани е ОЧЕВИДНО, че тези неуспехи са дребни и не заслужават да им се отделя толкова много внимание, по всяка вероятност следващия опит ще е успешен, но не и за Gentain.

Мъката и безнадеждността на Gorse, макар да са основателни (породени от тревожни или трагични действителни факти от живота) също биха могли да бъдат преодолени. Защото животът продължава, без значение дали ние участваме в него или не. Независимо дали боли от загубата на здраве, близък… щом сме останали живи значи имаме значение за живота и не може да се предаваме. Най-лесно може да бъде описан ефектът на цветето Gorse като „слънце в бутилка” – връща оптимизма, слънцето, стопля кръвта във вените и човек се чувства отново жив и пълен.

КОЕ Е ЦВЕТЕТО, което съответства на моята несигурност, нерешителност, песимизъм? Възможно ли е да бъдат преодолени? Мога ли да продължа напред?

Всеки от тези въпроси има отговор.

Групата СВРЪХ-ЗАГРИЖЕНИ ЗА ДОБРОТО НА ДРУГИТЕ

Трудно е да се повярва, но да те критикуват може да означава, че са загрижени за теб.

Същото е и с това да ти нареждат, да те ограничават, да ти диктуват правила, да те карат да правиш определени неща…

Другото трудно смилаемо е, че е възможно чрез грижа за теб да се опитват да те контролират и подчинят.

Колко често чуваш „За твое добро ти го казвам”, а в същото време имаш чувството, че току-що са те изяли и се чудиш на кой свят се намираш.

Цялата тази група на свръх-загрижени за доброто на другите са точно такъв тип хора или хора изпаднали в такова настроение, състояние на духа.

Докосването до хората Beech, Vine, Chicory, Rock Water, Vervain когато те са в своя негативен потенциал може да бъде истински неприятно. Техният стремеж да те подчинят, да те контролират, да ти покажат всяка твоя дребна грешка, да ти натрият носа, да те убедят в своите идеи – може да е толкова мощен и всепомитащ, че да си напълно безпомощен да реагираш адекватно. Всеки се е срещал с поне един от тези типажи или хора, изпаднали в тези настроения, а много от нас са изпадали също в такива състояния.

Не ми спори, подчини се! – Vine

Грешиш, никога не си правил нищо правилно, така и не се научи как се прави, докога ще те уча, колко пъти да ти го обяснявам… никога, нищо, грешно – любимите фрази и най-меките изказвания на Beech.

Толкова много съм направила за теб, ти така ли ми се отплащаш? Работя от сутрин до здрач, за да осигуря всичко за вас, заслужил съм друго. – Chicory

Непоклатимият Rock Water, който няма потребност да ти обяснява и доказва, че е прав. Достатъчно е за себе си да знае, че това е правилното действие и ще го прави, с цената на лично страдание ако се наложи, без да си позволи малко радост в живота. Сещам се за много известен герой като пример – отчето от „Птиците умират сами”. Той обича тази жена и тя е в състояние да изпълни целият му свят, НО религията му не му позволява да бъде с нея, затова той ще се жертва, ако трябва ще бъде мъченик, но ще следва предварително начертания път.

Може би най-симпатична в групата изглежда Vervain, защото тя е ентусиазирана, магнетична, увлича другите след себе си със своите идеи. Кой не обича да е с човек, който е вложил цялата си страст в една кауза и я следва с всички свои мисли и действия. Проблемът на Vervain, както и на всяко друго цвете е, когато премине в негативния си потенциал – тогава ентусиазма им идва в повече на останалите, стават досадни, дърпат те от улицата, за да ти говорят отново за идеята, която ги владее, нещата започват сериозно да излизат извън норми и контрол. Оттук до фанатизма има само една крачка и в най-негативния си потенциал Vervain я прави. Винаги готов да води дебати и да ти вади нови и нови аргументи, за да убеди онези, които не искат дори да го чуят. Странно е, но Vervain го прави – напълно възможно е след като ти разказвал разпалено за най-фантастичния релаксиращ метод месец по-късно да го срещнеш и той все така ентусиазирано, страстно и разпалено да ти обяснява каква невероятно изумителна шкурка за лечение на акне е открита и ти непременно трябва да я пробваш.