Всеки човек има свои особености в поведението. Понякога реакциите му може да са съвсем нормални, човешки и обясними, а друг път да са продиктувани от силна тревожност.

Много модели на тревожно поведение се свързват с преживяна в детството травма. Според специалистите нашите преживявания в детска възраст и понякога след това често дават отражение върху действията и реакциите ни години по-късно.

Страхът да не бъдем съдени или упреквани ни кара да се държим по различни начини. Много хора, след детска психотравма, се страхуват да не попаднат в неприятна ситуация, от която не биха могли да се спасят, като например влизане на непознат в дома им. Това ги подтиква да изберат избягващо поведение. Мозъкът на травмирания прави всичко възможно да избегне неприятни преживявания, които му напомнят за времето, когато не е могъл да се предпази.

10 тревожни реакции, характерни за хора, преживели травма в миналото.

Има няколко характерни прояви на тревожност, които се наблюдават при преживели травма в ранна възраст.

Избягване на телефонни разговори

За поколението на родени в периода 1975 г. – 1995 г., вероятно не е никак странно, че някой не желае да говори по телефона.

Социалните мрежи изместиха този вид комуникация и на практика я направиха до голяма степен излишна, поне за по-младите хора.

При лица със социална тревожност, причината за избягването на телефонни разговори обаче няма нищо общо с напредъка на технологиите. При мисълта, че трябва да вдигнат телефона или да се обадят на някого, нивата на адреналин и кортизол в организма им скачат значително. Няма значение дали разговорът е свързан с потвърждение на поръчаната онлайн храна или обсъждане на битов въпрос с партньора. Неочакваното позвъняване предизвиква в тях страх, че в определен момент ще бъдат поставени в неловка и неприятна ситуация.

Събуждат се стари спомени, когато са били притиснати от родител или друг близък член на семейството или личните им граници са били нарушени.

Липса на ангажираност и дистанциране по време на масови мероприятия

Част от хората, които страдат от тревожност, изпитват твърде силна възбуда по време на публично събитие.

Възможно е то да им напомня за минали ситуации, когато са били принудени да са в постоянна готовност да помогнат, да се отзоват или да бъдат неволно въвлечени в поредната словесна свада.

Тези болезнени спомени карат вече възрастните индивиди да се чувстват свръхстимулирани по време на масови мероприятия. Усилията, които всеки човек полага, за да прояви социална ангажираност и да не изглежда незаинтересован, понякога изморяват.

Ето защо хората със социална тревожност, предизвикана от травма в детството, търсят начини да си дадат „ментална почивка“ – ровят в телефона си, често посещават тоалетната, за да останат сами, или просто мълчат.

Обратно, когато са част от тълпата, те се чувстват по-спокойни, защото никой не ги познава и съответно не очаква от тях да бъдат социално ангажирани.

Нервно напрежение и дискомфорт, когато друг човек стои близо до тях

Пациентите със социална тревожност се притесняват, когато близо до тях е седнал непознат човек. Те предпочитат физическата дистанция помежду им да е голяма. Ако са на кино например, най-вероятно няма да разберат за какво се разказва във филма, защото през цялото време ще са ангажирани с мисълта за седящия в непосредствена близост.

Възприема се чуждото присъствие като форма на натрапване. Това обяснява защо тревожните хора предпочитат да живеят в собствен балон, който ги държи на разстояние от околните и им осигурява нужния вътрешен комфорт.

Потребност да стоят на точно определени места в ресторант, театър и други

Много хора, преживели травма в детството, предпочитат зад гърба си да имат стена, а не отворено пространство или врата. Така те се чувстват защитени и не се налага да бъдат нащрек в случай на евентуална, дори нелогична, заплаха. Когато имат възможност да наблюдават какво се случва, нервната им система се успокоява.

Склонност към преяждане или злоупотреба с алкохол

За съжаление, често храната или алкохолът се оказват инструмент за справяне със силната тревожност.

Някои намират спасение в прекомерната консумация, а други в крайното ограничаване. През последните десетилетия все повече здравни експерти признават, че между преживяната травма, тревожността и храната/ алкохола съществува тясна връзка.

Пациентите с хранително разстройство често са имали тежко детство или са преживели травмиращо събитие. 

Рязко покачване на напрежението, когато на вратата позвъни неочакван или непоканен гост.

Може да разделим хората на две групи: такива, които биха отворили веднага щом чуят звънеца и такива, които биха се скрили, докато другият човек си тръгне. В повечето случаи това предизвиква параноя и тревожност – реакции, които се свързват с детството, когато не са успявали да избягат от неприятно преживяване.

Постоянно поднасяне на извинения

Ако често са били критикувани като деца, е нормално тревожните хора да се чувстват виновни за всичко. Те изпитват постоянна нужда да се извиняват дори когато няма причина за това, което се дължи на емоционално насилие или пренебрегване в миналото.

Често стряскане

При хората, чиято нервна система е била продължително време в режим на изпитание, се наблюдава повишена реактивност на външни стимули. Според експертите има връзка между насилието в детството и склонността на човека да се стряска от малък шум или друг безобиден външен стимул.

Нежелание да канят гости с преспиване

Хората, преживели тежка травма в детството, се страхуват, че не биха могли да упражнят контрол върху гостите си, ако те решат да си тръгнат. Този страх се дължи на израстването в семейна среда, в която личните граници са били размити или често са били нарушавани.

Усещане за комфорт и спокойствие в компанията на точно определени хора

Много пациенти с тревожност се чувстват неспокойни и несигурни в компанията на непознати, защото са били отгледани от възрастни, които не са им вдъхвали доверие и сигурност. Ето защо те имат изострено чувство за това кой им носи душевен комфорт и кой не. 

Заповядайте в Кабинета по нетрадиционна медицина и хомеопатия в София. ул. „Здраве“ № 4

Медицински център „Майчин дом“

д-р Владимир Сугарев тел.: 0889 28 12 33