Родителските грешки, които карат децата да смятат, че всичко им е позволено

Родителите също са хора и грешат – но като такива е важно да знаете, че децата ви гледат и се учат от вас как да се държат.

Чувството, че имаш право на всичко, което си поискаш, наблюдаваме от ежедневните прояви на разглезеност у децата, до родители, даващи подкупи за влизане в университет.

Разбира се, повечето родители не се стремят умишлено да втълпят у децата си, че всичко им е позволено. Ето някои често срещани грешки, които възпитават у децата усещането, че всички са им длъжни.

Грешка 1: Не ги учим активно как да се справят, когато не получат онова, което искат, или са загубили

 Децата под 4-годишна възраст не са развили така наречената „теория на ума“ – или когнитивния механизъм, който ни позволява да приписваме определени убеждения на себе си и на другите.

Така че е напълно нормално малчуганите да бъдат вкопчени в собствената си перспектива и чувства, като е доста по-малко вероятно да не хленчат, че няма да гледат поредния епизод на любимата си анимация, защото встрани от това осъзнават колко щастливи са в живота си.

Важно е по време на прехода към предучилищна възраст родителите да учат своите деца, че нещата невинаги се случват както искаме. Малчуганите също трябва да знаят, че ако не се справят, е нормално да се почувстват зле.

Когато например с детето си избирате подарък за рожден ден на негов приятел, а то поиска играчка за себе си, не се поддавайте. Вместо това може да кажете нещо като: Отиваме в магазина, за да купим подарък на Иван. За тебе ще вземем подарък в друг ден.

По този начин давате на детето пространство да се пребори с това какво е усещането да не се справя по пътя си и му показвате, че очаквате то да мине през него.

Грешка 2: Не им даваме достатъчно домакински задължения

Не е необходимо задачите да са големи – по този начин те могат да започнат с извършването на задължения още от малки.

Карайте децата например да връщат празните си чинии в кухнята или да бършат масата след хранене, това са неща, които и 3-годишните деца могат да правят: „Наличието на подходящи за възрастта задължения не е обременяващо; това показва, че някой е полезен член на домакинството.“

Дори и децата да се оплакват, продължете.

Децата, които са участвали в основни домакински задачи, когато са били на 3 и 4 години, имат по-високо чувство за самостоятелност и отговорност като възрастни.

Грешка 3: Не сме категорични в поставянето на собствени граници

Границите са много важни за отглеждане на деца, които не чувстват, че имат право на всичко.

 За целта самите родители трябва да бъдат последователни и сигурни в своите собствени граници.

Може би се придържате към вашите правила или граници в 75% от времето, а през останалите 25% от времето сте изтощени и отказвате да водите поредната битка.

Стриктността в отношението към определени неща значително помага да са намали чувството за привилегия у децата, но въпреки това можете да бъдете състрадателни и строги едновременно.

Разбира се, детето няма да е доволно, че не получава това, което иска, но вашата задача като родител, който определя граници и се придържа към тях, е да му помогнете да се справя с чувствата на тъга, разочарование или гняв, които могат да се появят, за да може то да го прави занапред през целия си живот.

Грешка 4: Не сме способни да моделираме поведението, което искаме да видим

„Моделирането на уважение, е огромен и важен компонент на нещата, свързани с чувството за привилегированост“.

Децата наблюдават как се държат техните родители към останалите и се учат по този начин.

Първо е добре да си дадем сметка как се отнасяме към други хора и често да се питаме: „Гордея ли се с това как се държа в момента?“.